Antología y manos de A. P. Alencart (fotografía de José Amador Martín)

Crear en Salamanca se congratula por publicar estas traducciones inéditas que, desde las antología, acaba de realizar Violeta Boncheva (1951), poeta, narradora e hispanista búlgara. Ella vive en su ciudad de nacimiento, Stara Zagora y desde allí ha versionado la poesía de Pedro Salinas o de Alfredo Pérez Alencart, entre otros. Boncheva es miembro de la Unión de los Escritores Búlgaros y embajadora de Bulgaria del movimiento Poetas del Mundo, y ha publicado cinco libros de poesía y tres de prosa. Una parte de su obra está traducida al español, francés, catalán, sueco, inglés, alemán, etc., y publicada en México, Francia, España, Suecia, Argentina, Chile…

 

En 2013 Violeta Boncheva publicó ANTOLOGÍA BÚLGARA / БЪЛГАРСКА АНТОЛОГИЯ, una selección y traducción suya de poemas de Alencart

 

Alfredo Pérez Alencart en Valladolid (fotos Dos Santos – La Razón)

 

 

АЛФРЕДО ПЕРЕС АЛЕНКАРТ (Español)

 / ВИОЛЕТА БОНЧЕВА (Búlgaro)

 

 

Jacqueline y Alfredo Pérez Alencart (2011)

 

GACELA MÍA

 

 

Por la casa de los pájaros, a la sombra de un bosque primigenio,

 me fue desvelado el secreto,

el frotado barro de las estallantes resurrecciones.

 

 

Pura delicia, ella

cae sobre mí

desde el árbol altísimo del deseo

y se encostilla

para que yo exista palpitando extasiadamente,

 

relámpago tras relámpago

de la sexualidad

que deja navegar nuestros cuerpos

amándose

en ardua pertenencia,

 

matrimoniados

por la ley de las caricias,

cosa real

de un gran oficio: Amar sin refreno

el fogoso cuerpo

empecinado en el remolino,

 

en la historia que empieza

una vez más

embriagando con vino

de la viña que fomenta profecías

oídas clamando

desde el abecedario del prodigio.

 

¡Todo lo puedes,

oh varona dispuesta

a girar entre las yemas de mis dedos!

 

¡Humedece la soledad que me resta

y hazte adorablemente ágil

para agasajarte a destajo!

 

¡Ay, cómo alabo

esta gracia divina procurándome

amparo!

 

Oh Dios, qué de gustarme

esta carne salaz que no deserta

de mi voracidad entera,

 

salvada ya de toda confesión

y pródiga en juramentos

que atropellan el vientre de fuego

más cerca del fondo…

 

Siglos que amontonaron su resaca

para adormecer al mundo

mientras la Enviada

esté aquí, virgen

a la cascada de mi manantial…

 

La hora nueva

es en la tierra humeante

del rosedal,

 

en la ribera de dos brazos

porteando ofrenda tan hermosa,

en el lecho de aprendiz

donde mezclo

los alientos del primer contacto…

 

Jacqueline Alencar, por el poeta Enrique Gracia Trinidad

Испания

 

През къщата на птиците, в сянката на една

девствена гора, ми се разкри тайната –

изронена кал от избухващите Рождества…

 

Чиста радост,

тя пада върху ми

от високото дърво на желанието

и се прилепва до мен,

за да продължа да съществувам трепетен,

изпаднал във възторг,

 

мълния след мълния

от сексуалността,

която оставя телата ни да сърфират,

обичайки се,

в тлеещата си принадлежност,

 

женени,

според закона на ласките,

нещо реално от една всекидневна молитва

да любя необуздано

пламенното тяло,

насмолено след вихрушката,

 

в историята,

която започва отново,

опивайки се с вино от лозето,

което съживява предсказания,

чути чрез викове

от азбуката на Надарения.

 

Всичко това го можеш,

о, мъжко момиче,

готово да обикаля в сърцевината

на пръстите ми!

 

Навлажни се от самотата, която ми остава

и стани обожателна и сръчна,

за да угостиш усилието

без отдих!

 

Ах, как възхвалявам тази

божествена грация,

загрижен за подслона й!

 

О, Господи,

как мога да съм безразличен

към тази плът разгулена,

която не бяга от моята ненаситност,

 

спасена вече от цялата изповед

и щедро раздадена в клетки,

които  затрудняват пламтящия корем,

по-близо до дъното…

 

Векове, които натрупват

своята обратна вълна на прибоя,

докато Изпратената да е тук,

девица,

като извадена

от моя целебен извор.

 

Нов час

е мократа земя„

на розариума,

 

на брега на прегръдките,

донесли украшение толкова красиво,

в постелята на начинаещия,

където смесваме диханията

на първия контакт.

 

José Alfredo y Alfredo Pérez Alencart (Foto de Jacqueline Alencar)

 

CREACIÓN

 

 

Ningún

susurro de mujer

acompañó

la deseante soledad

de mis días adolescentes.

 

Ninguna costilla salía

de mi barro.

 

Entonces cayó una hoja

de exquisita fragancia

y en mi pecho

se hizo carne amantísima,

 

vibrante llama,

vena de transfusión para

siempre.

 

Luego empezó

la fecundación del unigénito.

 

Te ensalivo,

mujer,

 

te amaso a mí.

 

Jacqueline Alencar, los tres Alfredo Pérez y Rosa Alencart (Puerto Maldonado, Perú, 2014)

 

ТВОРЕНИЕ

 

Нито един шепот на жена

не съпроводи жадната ми самота

на юношеството ми.

 

Нито едно ребро не се показа

от  калта, която ме създаде.

 

Тогава падна  листо

с изящен аромат на гърдите ми

и се превърна в плът обичана,

 

вибриращ пламък,

кръвоприливаща вена

завинаги.

 

После започна оплождането

с еднородния.

 

Със слюнката си те белязах,

жено,

 

омесих те със себе си

завинаги.

Jacqueline y Alfredo Pérez Alencart

 

 

AÑO NUEVO

 

 

La orquídea

que te ofrezco hoy,

brotó el año pasado,

princesa.

 

Es flor cuidada

en el invernadero

de mis entrañas.

 

Acéptala.

No importa que otros

la estimen cosa

de instantes.

 

También

la aurora lo es,

pero renace siempre,

 

como el amor

que te entregué

el siglo pasado,

princesa.

 

F

A. P. Alencart con su antología (foto de José Amador Martín)

 

НОВА ГОДИНА

 

Орхидеята,

която ти поднасям днес,

поникна миналата година,

принцесо.

 

Това е цвете отглеждано

в оранжерията на любовта мил

 

Приеми я,

нищо, че другите я считат„

за нещо мигновено.

 

Същото и за зората мислят,

но тя винаги се преражда,

 

като любовта,

която ти донесе миналият век,

принцесо.

 

Alfredo y Jacqueline (junio 2007)

EVA

 

 

Tú, a ti te hablo,

hembra del hombre,

 

varona que haces

temblar

a tu otra costilla.

 

Tú eres la fuerza

del mundo,

 

mujer

que aguardas

la noche

para preñar de luz

al hombre

que privatizaste

para tu amparo

 

y deleite.

 

Alfredo Perez Alencart en la Plazas Mayor de Salamanca (foto de Manuel Layas)

 

ЕВА

 

 

Хей, ти, на теб говоря,

самка на мъж,

 

мъжко момиче,

което караш да треперят

яките  ми рамене.

 

Ти си силата на света –

 

Жена, която очаква нощта,

за да зачене от светлината

на мъжа,

който присвои за подслона си

 

и за наслада.

 

 

Alfredo Pérez Alencart, por Enrique Gracia Trinidad

 

 

CONFESIÓN

(Habla de mujer)

 

 

Un ángel

se hizo carne y regó

su copa

sobre mi boca

 

y se abrazó

por los caminos

de mi cintura.

 

“Ésta es la piel

de mi cielo” – dijo

 

y yo, con mi piel

hecha durazno,

certifiqué su adanía:

 

“bienvenido

al vértigo de mi sed”

 

– dije.

Portada de la Antología con pintura de Miguel Elías

 

 

ИЗПОВЕД

(Думи на жена)

 

Един ангел

се превърна в плът

и изля чашата си върху устата ми,

 

и се обви

около пътищата

на моя кръст.

 

„Това е кожата на моето небе .“– каза

 

И аз, с моята кожа, като праскова,

узаконих нейната  смелост:

 

„Добре дошла

в умопомрачителната ми жажда“ –

казах.

 

Alencart entrevistado por Francisco Gómez, para TV Salamanca

LO MÁS OSCURO

 

Lo más oscuro
es el ojo blanco
del ciego

y la miseria
que se abre paso
entre la gente
que a diario pisa
las calles
tronándoles el
vientre.

Oscuro el corazón
si se muestra
cual granito

o el festejo
si el pan no abastece
muchas mesas.

Y oscuro
jugar a la vida
descolgados
de la rama

del Amor.

 

 

La poeta y profesora Carmen Bulzan, traductara de Una sola carne al rumano

 

НАЙ-ТЪМНОТО

 

Най-тъмно

е бялото око на слепия

 

и мизерията,

която си отваря път между хората,

която ежедневно ходи по улиците,

разтърсваща стомасите ви.

 

Тъмно е сърцето,

ако е колкото зрънце

или празникът,

ако хляб не е доставен

много месеци.

 

И е тъмно

да играем на живот,

изпуснали клона

 

на Любовта.

 

La poeta y traductora búlgara Violeta Boncheva

 

 

  Portada de Antología búlgara

      От испански: Виолета Бончева