Crear en Salamanca se complace en publicar cuatro poemas de Bina Kals, nacida en la ciudad marítima de Burgas -centro cultural bulgaro, cuna de varios poetas destacados. Sus versos se publican en las ediciones periódicas, colecciones, revistas electrónicas…Una parte de su obra poética ha sido traducida al ruso, italiano, francés, turco y serbio. Entre sus libros de poesía, están: “Agua alta” (2007) y “12 horas Santorini” (2014). Bima Kals es miembro de la Union de escritores bulgaros y del Movimiento Poetas del Mundo

La poeta Bina Kals

 

TIERRA REPENTINA

No puedes devolver el agua
la que pasa entre los dedos
no ves la semilla
la que adorna mi piel
corren por la hierba de los años
en aquella isla tras de una roca
en la choza de la felicidad
fui muy lejos

Te di un pez
no para usarlo de rabo
sino soportar el peso del enganche
hasta que los piñoneros
se despidan con el ocaso
hasta que el hambre grite detrás de mí
yo la tierra repentina
altamente sobre el mar
agito configuraciones

ВНЕЗАПНА ЗЕМЯ

не можеш да върнеш водата
която минава през пръстите
не виждаш семената
които боготворят кожата ми
тичат по тревата на годините
на онзи остров зад една скала
в колибата на щастието
отидох много далеч

подадох ти риба не за стръв
а да издържиш тежестта на вкопчването
докато пинии се сбогуваха със залеза
докато гладът викаше след мен
аз внезапната земя
високо над морето
замахвам с очертания

 

DIVINIDADES MUDAS

Bajo ese puente las olas se cruzan
como una membrana de huevo
y con sus dientes de leche
marea estratifica
un cinturόn de algas de gelatina.

La orilla coge el eco y envía lenguaje
de salvamento.
Ahoga placenta empapada del mar.

Y con fracasos directos
la paciencia de las hélices seduce.
Por el tiempo peligroso de la estepa rodeada
de tiempos milénicos se despierta
la quietud del faro,
tan lejos de la imaginaciόn
de la efímera sin labios.
¿Y por qué me acuerdo de aquella dura supersticiόn?

Una salamandra arrastrada
convertida en fuego
pero solo piedras
apoyan a las majestades melancόlicas
de divinidades mudas

 

НЕМИ БОЖЕСТВА

Под този мост вълните се пресичат
като яйчена мембрана,
с млечните си зъби прилив напластява

желиран агар от водорасли.
Брегът улавя ехото и изпраща морза за спасение.
Потъва просмукана плацента на морето

и с челни сблъсъци търпението на витлата изкушава.
В опасната игра на тази обградена степ
от микенско време се пробужда

неподвижността на фара,
така далеч е от представата на еднодневката безустна
и защо сега си спомням онова упорито суеверие –

премазан саламандър, превърнал се във огън,
но нали с него само пиластри
поддържат меланхоличните величия на неми божества.
AMNESIA DE SATURNO

No podría imaginarme
cualquier culpa mejor,
aire más caliente para alzarme
lejos hacia otras direcciones
sonorisando la garganta del cráter,
lejos de relámpagos,
clavando ancla sobre el humus,
hipado de su esfuerzo.

Causo a media edad mis respiros,
compatibles con troncos poseídos, temores,
sentido de debilidad
cuando vomitan sόlo raices.
Estoy tapando mis orejas
a aquellos caminos
que me causan alergias.

Nubes me inundan de varias formas,
reparten jardines
cargados de enfermedad marina.
Estamos silenciosos ante el mar
porque lo oye todo.
Estoy callada
porque soy agua caliente y fría
para la tierra sísmica.

 

 

САТУРНОВА АНАМНЕЗА

Не бих могла да си измисля по-добра вина,
по-горещ въздух, с който да се издигам;
далеч от посоки,
озвучаващи гърлото на кратер,
далеч от светкавици,
забили котва върху кумус,
хълцащ от напрежението им.

Причинявам средната възраст на въздишките си,
Съвместими с дънери, притежаващи страх,
Чувство за слабост, когато повръщат само корени.
Запушвам си ушите за пътища,
Които ми причиняват антигени.

Облаци ме наводняват различно,
Раздават градини,
Претоварени с морска болест.

Мълча пред морето,
защото е чувало всичко.
Мълча,
че съм гореща и студена вода
за сеизмичната почва на инстинктите.

***

 

Cada Domingo de Ramos
cambio el sauce marchito
del icono de mi Dios
por un ramo fresco
y rocío festivo
recogido en la mañana.

¿Acaso en el amor no es así?
¿Cuánto tiempo soportarán
nuestros laureles?

Всяка Цветница
сменям старата върба
от иконата на моя Бог
със свежа клонка
и празнична роса,
полепнала със утро,

нима и в любовта
не е така,
колко издръжливи
са старите ни лавни?

——————————————————————————–
Traduccion directa del búlgaro: Violeta Boncheva